На чай с една дама в пет следобед
- Илияно, баба ми Мила те кани на чай! – споделя моят другар М. по време на ежедневния ни обяд у тях.- Що, какво ù е? Да не е болна? – безпокоя се аз. Чай съм пила в живота си само когато толкоз доста ме е боляло гърло, че се оставях майка ми да ме насили с чаша парещ чай от лайка, което беше същински пъкъл. И до през днешния ден уханието на лайка ме връща към това тестване, което, популярност Богу, към този момент е отречено като целителен способ.Не познавах мадам Мила, чувала бях единствено митове за нея. Учила в Швейцария, живяла по Европа, била е омъжена за военачалник преди Девети, развела се е по това време, което си е равностойно на героизъм. Характер е това, подозрение няма. И кураж да се опълчиш против публичните настройки на времето, съгласно които дамата е трябвало да се помири и да търпи, каквото и да се е случвало в брака ѝ. След 9 септември 1944 година още веднъж се омъжила за военачалник, този път от новата власт. Жена с концепция за живота. 
Моят безценен другар М., огромен зевзек, с необикновено възприятие за комизъм, леко ме приготвя за срещата, подсмихва се, предвкусвайки интригата, забавлява се на кахъренето ми: „ Не е болна, иди, ще видиш. И не закъснявай, тъкмо в 5 следобяд “.
Толкова съм респектирана, че изпросвам позволение да отида дружно с най-хубавата ми другарка. Щото ще е сложна визита, изпит, сгледа, то е ясно, че нещата са съществени, щом са стигнали до нея. Тя е главата на семейството, нейната дума е закон, утвърждението ѝ в фамилните решения е наложително.Официално облечени, с букет цветя и кутия шоколадови бонбони „ Тримонциум “ – връх на шоколадовото изкуство, сме се спретнали и звъним, на минутка точни. Посреща ни млада жена – нейна снаха, с блага усмивка. Повежда ни през голям хол към покоите на дамата, с която следва тестването „ чай “. Чука на вратата, моли за позволение да влезем, приказва на „ Вие “ на свекърва си. „ Мале, крещя си, къде попаднах? “ Ама няма връщане обратно. Вече изпотени от терзание, почтително се подреждаме, поздравяваме уважително.
Жената е грандама във всяко отношение. Физически и поведенчески. Седи, потънала във фотьойла си в луксозно обзаведена стая, каквато в никакъв случай до този миг не съм виждала – красиви меки канапета, меки килими, меки пердета, всичко решено в пастелни тонове на бежово, патината на времето ги прави да наподобяват още по-изискани, класни. Възрастна (тогава бих я нарекла стара) е, с бяла коса, прибрана на кок, сив костюм с бяла копринена блузка с фльонга на врата, съответно закопчани, копринени чорапи, обута е с градски обувки в бежово. Всичко в стаята е като съвършено хармонирана композиционно и цветово картина от градския живот на една буржоазна дама. Поглежда ни през очилата си и се усмихва приветливо. Дошли сме в точния момент, което е първото прескочено затруднение. Немска възпитаница, тя цени точността.
Ритуалът стартира. Седим към ниска масичка с мраморен плот, където има сервиз за чай от най-фин китайски порцелан с филигранни инкрустации, сребърни каничка и захарница. На хубав сребърен поднос за торта е комплициран сладкиш – лимонен къс, както ще разберем по-късно. Седим на крайчеца на дивана, подготвени да скочим и да бягаме, в случай че с нещо се издъним.Само че нещата вървят много безпрепятствено, дамата е приветлива, блага, умее да ни накара да се усещаме добре. Разказва ни за своята бридж вечер всеки петък, за която си има специфичен обособен апартамент, който през останалото време е ненаселен. И тъй като е към 90-те, споделя, че ѝ е доста мъчно с сътрудниците, тъй като почнали един по един да напущат този свят.Пием черен чай. Следим какво прави и повтаряме придвижванията, а тя дискретно ни води в този нов и чужд свят на първокласните прекарвания: чашката и чинийката се вземат от ниската масичка по едно и също време, сервират се към устните, чашката се хваща единствено с една ръка, тъй че дребното пръстче е отворено кокетно на открито (по-късно ще схвана, че този фасон е характерното при пиенето на британския чай и важи за мъже и жени). Отпива се на дребни глътки, без да се сърба, след всяка глътка чашката и чинийката се слагат деликатно върху масата още веднъж.Говорим си, най-вече тя, аз се изчервявам при всеки въпрос и замлъквам, моята другарка е по-окумуш и води ‘small talk’, приключила е Немската гимназия, била е в Германия, отсрамва групата. Красиво и луксозно е всичко в стаята. Дори чая мога да преглътна без проблем.Отреденото ни време бързо изтича, малко преди да тръгнем, опитваме лимоновия къс, непреживяно до този миг вкусово наслаждение и височайша чест – приготвила го е персонално домакинята, имаме и нейното заричане да получим същинската рецепта, тъй като, както тя споделя: „ нормално постоянно се изпуска значима детайлност при замяна на рецептите и като ти се оплачат, че нещо не се е получило както би трябвало, дискретно вметваш, ами то е и до мурафет “. Още имам рецептата, написана с хубав почерк. Лимонов къс и незабравимият спомен за вълнуващата среща с една впечатляваща дама.Минаха години, научих що е то британски чай в 5 следобяд. Първото ми същинско такова прекарване имах удоволствието да изпитам в хотел „ Риц “ в Лондон, който по това време беше най-‘posh‘ мястото, не можеше да се посещава от външни лица, които не са посетители на хотела. В „ Риц “ имаше специфичен салон за чай, красиво украсен и комфортен. Отново бях поканена на чай, този път от мои настоятелен сътрудници, които държаха да ми покажат Лондон в най-хубава светлина. Вече нямах Радините безредици от първия допир с ритуала, тъй че се любувах напълно. 
Малко история за чаената гала на британците: Пиенето на чай следобяд като традиция е пренесено от португалската инфанта Катарина де Браганса, която през 1662 година става брачна половинка на крал Чарлз II от династията Стюарт. Първоначално нейният обред бил посрещнат скептично, само че с времето скъпият чай, внасян от Китай, почнал да се възприема като знак на висок публичен статус. Два века по-късно херцогинята на Бедфорд Анна Мария, една от най-близките приятелки на кралица Виктория, почнала да прибавя сандвичи и сладкиши към обичайния чай, най-често черен от типа Darjeeling, и да кани свои другари да го споделят с нея. Благородните дами пиели чай в пет следобяд в домашни облекла или по пеньоари. Когато били канени отвън дома си на чай, избирали да облекат по-делничните си одежди. Времето за пиянство на чай било отредено за злословия, безгрижни разкази и игри. Мъжете предпочитали да се отбиват в новосъздадените чайни в градовете, където да приказват на мира за политика и бизнес. Така се основала традицията за така наречен следобеден чай, или Afternoon tea.
Какво споделя етикетът на чаената гала
- Салфетката се слага върху скута, постоянно с ръбовете от сгъването нагоре.
- Чаят се разбърква не в кръг, а с леки придвижвания напред и обратно сред 6 и 12 часа.
- Сандвичите се ядат с ръце.
- Хлебчетата (scones) се разчупват с ръце.
- Останалите сладкиши се употребяват с десертна вилица.
Етикетни чаени детайлности
- Единствените добавки към напитката може да са захар и мляко. Детайли като лимон, мед и алкохол се появяват надалеч по-късно и до през днешния ден към момента не са вкоренени в така наречен tea time.
- Английската чаена гала трае към 45 минути.
- Можете да изпиете не повече от три чаши чай.
- Няма потребност да чакате чаят да бъде сервиран на всички, с цел да отпиете. Напитката се употребява гореща, по тази причина умерено отпивате незабавно щом ви я сервират.
Моят безценен другар М., огромен зевзек, с необикновено възприятие за комизъм, леко ме приготвя за срещата, подсмихва се, предвкусвайки интригата, забавлява се на кахъренето ми: „ Не е болна, иди, ще видиш. И не закъснявай, тъкмо в 5 следобяд “. Толкова съм респектирана, че изпросвам позволение да отида дружно с най-хубавата ми другарка. Щото ще е сложна визита, изпит, сгледа, то е ясно, че нещата са съществени, щом са стигнали до нея. Тя е главата на семейството, нейната дума е закон, утвърждението ѝ в фамилните решения е наложително.Официално облечени, с букет цветя и кутия шоколадови бонбони „ Тримонциум “ – връх на шоколадовото изкуство, сме се спретнали и звъним, на минутка точни. Посреща ни млада жена – нейна снаха, с блага усмивка. Повежда ни през голям хол към покоите на дамата, с която следва тестването „ чай “. Чука на вратата, моли за позволение да влезем, приказва на „ Вие “ на свекърва си. „ Мале, крещя си, къде попаднах? “ Ама няма връщане обратно. Вече изпотени от терзание, почтително се подреждаме, поздравяваме уважително.
Жената е грандама във всяко отношение. Физически и поведенчески. Седи, потънала във фотьойла си в луксозно обзаведена стая, каквато в никакъв случай до този миг не съм виждала – красиви меки канапета, меки килими, меки пердета, всичко решено в пастелни тонове на бежово, патината на времето ги прави да наподобяват още по-изискани, класни. Възрастна (тогава бих я нарекла стара) е, с бяла коса, прибрана на кок, сив костюм с бяла копринена блузка с фльонга на врата, съответно закопчани, копринени чорапи, обута е с градски обувки в бежово. Всичко в стаята е като съвършено хармонирана композиционно и цветово картина от градския живот на една буржоазна дама. Поглежда ни през очилата си и се усмихва приветливо. Дошли сме в точния момент, което е първото прескочено затруднение. Немска възпитаница, тя цени точността.
Ритуалът стартира. Седим към ниска масичка с мраморен плот, където има сервиз за чай от най-фин китайски порцелан с филигранни инкрустации, сребърни каничка и захарница. На хубав сребърен поднос за торта е комплициран сладкиш – лимонен къс, както ще разберем по-късно. Седим на крайчеца на дивана, подготвени да скочим и да бягаме, в случай че с нещо се издъним.Само че нещата вървят много безпрепятствено, дамата е приветлива, блага, умее да ни накара да се усещаме добре. Разказва ни за своята бридж вечер всеки петък, за която си има специфичен обособен апартамент, който през останалото време е ненаселен. И тъй като е към 90-те, споделя, че ѝ е доста мъчно с сътрудниците, тъй като почнали един по един да напущат този свят.Пием черен чай. Следим какво прави и повтаряме придвижванията, а тя дискретно ни води в този нов и чужд свят на първокласните прекарвания: чашката и чинийката се вземат от ниската масичка по едно и също време, сервират се към устните, чашката се хваща единствено с една ръка, тъй че дребното пръстче е отворено кокетно на открито (по-късно ще схвана, че този фасон е характерното при пиенето на британския чай и важи за мъже и жени). Отпива се на дребни глътки, без да се сърба, след всяка глътка чашката и чинийката се слагат деликатно върху масата още веднъж.Говорим си, най-вече тя, аз се изчервявам при всеки въпрос и замлъквам, моята другарка е по-окумуш и води ‘small talk’, приключила е Немската гимназия, била е в Германия, отсрамва групата. Красиво и луксозно е всичко в стаята. Дори чая мога да преглътна без проблем.Отреденото ни време бързо изтича, малко преди да тръгнем, опитваме лимоновия къс, непреживяно до този миг вкусово наслаждение и височайша чест – приготвила го е персонално домакинята, имаме и нейното заричане да получим същинската рецепта, тъй като, както тя споделя: „ нормално постоянно се изпуска значима детайлност при замяна на рецептите и като ти се оплачат, че нещо не се е получило както би трябвало, дискретно вметваш, ами то е и до мурафет “. Още имам рецептата, написана с хубав почерк. Лимонов къс и незабравимият спомен за вълнуващата среща с една впечатляваща дама.Минаха години, научих що е то британски чай в 5 следобяд. Първото ми същинско такова прекарване имах удоволствието да изпитам в хотел „ Риц “ в Лондон, който по това време беше най-‘posh‘ мястото, не можеше да се посещава от външни лица, които не са посетители на хотела. В „ Риц “ имаше специфичен салон за чай, красиво украсен и комфортен. Отново бях поканена на чай, този път от мои настоятелен сътрудници, които държаха да ми покажат Лондон в най-хубава светлина. Вече нямах Радините безредици от първия допир с ритуала, тъй че се любувах напълно. Малко история за чаената гала на британците: Пиенето на чай следобяд като традиция е пренесено от португалската инфанта Катарина де Браганса, която през 1662 година става брачна половинка на крал Чарлз II от династията Стюарт. Първоначално нейният обред бил посрещнат скептично, само че с времето скъпият чай, внасян от Китай, почнал да се възприема като знак на висок публичен статус. Два века по-късно херцогинята на Бедфорд Анна Мария, една от най-близките приятелки на кралица Виктория, почнала да прибавя сандвичи и сладкиши към обичайния чай, най-често черен от типа Darjeeling, и да кани свои другари да го споделят с нея. Благородните дами пиели чай в пет следобяд в домашни облекла или по пеньоари. Когато били канени отвън дома си на чай, избирали да облекат по-делничните си одежди. Времето за пиянство на чай било отредено за злословия, безгрижни разкази и игри. Мъжете предпочитали да се отбиват в новосъздадените чайни в градовете, където да приказват на мира за политика и бизнес. Така се основала традицията за така наречен следобеден чай, или Afternoon tea. Какво споделя етикетът на чаената гала
- Салфетката се слага върху скута, постоянно с ръбовете от сгъването нагоре.
- Чаят се разбърква не в кръг, а с леки придвижвания напред и обратно сред 6 и 12 часа.
- Сандвичите се ядат с ръце.
- Хлебчетата (scones) се разчупват с ръце.
- Останалите сладкиши се употребяват с десертна вилица.
Етикетни чаени детайлности
- Единствените добавки към напитката може да са захар и мляко. Детайли като лимон, мед и алкохол се появяват надалеч по-късно и до през днешния ден към момента не са вкоренени в така наречен tea time.
- Английската чаена гала трае към 45 минути.
- Можете да изпиете не повече от три чаши чай.
- Няма потребност да чакате чаят да бъде сервиран на всички, с цел да отпиете. Напитката се употребява гореща, по тази причина умерено отпивате незабавно щом ви я сервират.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ